Болести и вредители по сентполиите: как да ги разпознаваме, борба с тях и профилактика
Преди да стане въпрос за болестите, вредителите и борбата с тях, искам да наблегна на две важни неща:
1. Преди да използвате какъвто и да е препарат вземете необходимите предпазни мерки- винаги използвайте ръкавици и маска за лице. Спазвайте указанията, посочени на опаковката- както за употреба, дозиране, така и за безопасност. Третирайте растенията по възможност на открито или в проветриви помещения. Изнесете от стаята хранителни продукти, не допускайте домашни любимци вътре по време и малко след употребата на препарата.
2. Препаратите, които се използват при сентполиите са два вида: Фунгициди- за борба с болестите и инсектициди/акарициди за борба с вредителите. Като марки по-разпространените фунгициди са Топаз и Топсин, а от инсектицидите- Актара, Калипсо, Санмайт, Детрал, Ортус, Моспилан, Нуреле-Д, Нисоран. Инсектицидите от своя страна биват системни и несистемни (контактни). Системните (като Моспилан, например), се усвояват от цялото растение и действат на вредителите когато те нанасят щети на растението. Ако полеете с такъв препарат той ще отиде в корените, стеблата, листата на растението. Когато вредителите започнат да се хранят, отровата ще попадне в тях. Контактните препарати действат директно на вредителя, стига обаче да попаднат директно върху него. Те са подходящи за пръскане на растенията.
Какъв препарат да ползвате за конкретните вредители първо зависи от това кой на какво действа- описано е на опаковката, а най-добре да се консултирате с агроном в агроаптека, и второ- сред сходни препарати каква марка ще купите е въпрос на личен избор. Затова в описанията по-долу ще пиша какъв вид препарат ви трябва, а не каква марка. Най-добре би било да купите препарат от агроаптека, но може да вземете и от големите вериги хипермаркети или от цветарски магазин, където препаратите са с по-широк спектър на действие и не толкова силни.
Материалите са събрани от различни източници, посочени най-долу, добавяла съм неща от личен опит, за да може да е максимално полезно и ясно, с хубав снимков материал.
Голяма част от проблемите със сентполиите са причинени не от болести и вредители, а от лоша агротехника-т.е. –неправилни грижи. Такива обикновено са различните петна по листата, причинени от слънце, течение, сух въздух; сбиването на розетката при силна светлина; непълното отваряне на цветовете при сух и топъл въздух. Част от тях съм описала тук. За да разберем правилно причините за проблемите на сентполиите е добре да се огледа цялото растение, да се проверят корените. При съмнение за болести и вредители е добре да занесем засегнато листо в агроаптеката, където може да получим компетентен отговор. Но тъй като не винаги имаме възможност да го направим може да се поучим от чуждия опит.
ГЪБИЧНИ БОЛЕСТИ
Брашнеста мана- гъбично заболяване, което се проявява под формата на бяло-сивкав налеп по листата, цветовете и цветоносите на сентполиите- сякаш са посипани с брашно.В последствие се появяват сивкави петна. Върху разпространението на брашнестата мана влияние оказват праха и замърсяванията по растенията, както и по местата на които са те- первази, стелажи. Фактори за появата ѝ са недостатъчната светлина, повишението на влажността, особено съпроводено с ниски температури и застоял въздух. Появява се и в случаите когато почвата съдържа повече азот и по-малко калий и фосфор. Излишъкът на азот в почвата може да се определи по вида на растението- младите листа се деформират с сгъстяват, листата стават твърди и чупливи. Растението започва да расте много, листата му стават много големи, а цветовете- по-дребни от обичайното. В такъв случай е необходима пресаждане в нова почва с премахване на възможно най-голяма част от старата и подхранване с тор, богат на фосфор и калий. За да се избавим изцяло от брашнестата мана обаче е нужна обработка с фунгицид. Обработват се листата и горният слой почва. Обикновено е достатъчно еднократно третиране, но ако се налага се повтаря след 10 дни. Силно засегнатите от маната листа, цветове и цветоноси се отстраняват. След третирането с препарата растенията се поставят на място без светлина и течение докато изсъхнат.
За профилактика срещу брашнестата мана сентполиите трябва да се пазят от резки температурни промени и да се поливат правилно, особено при ниски температури- умерено. Най-рисков сезон за появата ѝ е зимата.
Гниене:
Сиво гниене- обикновено засяга цветовете и цветоносите, точката на растеж, като може да се принесе и на листата. Засегнатите участъци се покриват с плесен, сивкави изгнили участъци, като постепенно отмират. Обикновено гъбичките поразяват растението когато попаднат на изсъхнали, прецъфтели цветове или повредени листа. Интензивно се развиват при по-ниски температури (под 16оС), обилно поливане, висока влажност, непроветрени помещения, твърде тежка почва и твърде големи саксии. Засегнатите части се премахват, а растението се третира с еднократно фунгицид.
Кафяво гниене- най-често засяга младите розетки, детки и листа, сложени за вкореняване. Засегнатите места са кафеникаво-черни, сухи и изтънени. Върху почвата се забелязват белезникави нишки от гъбичките. Листата са отпуснати и не възвръщат тургора си след поливане. Ако не се вземат мерки гъбичките се пренасят и на съседните растения. Поразените части се премахват, и се третира с фунгицид. Ако заболяването е в напреднала фаза се мисли за спасяване на сорта- избира се здраво листо за вкореняване, а болното растение се унищожава.
Кореново гниене- започва от корена, вследствие на преполиване, най-често лятото и зимата при тежки почви. Постепенно се предава на стеблото, дръжките на листата и на долните листа. На такъв етап на заболяването долните листа увяхват, дръжките им стават воднисти, отмират. Заболелите растения се отделят, прави се оглед на корена и ако той е загинал се избира здрави листо за вкореняване, а болното растение се унищожава. Всички околни растения се третират с фунгицид. При наличие на корен се обработва цялото растение и корена с фунгицид , слага се в нова лека почва, като се полива умерено.
Трите вида са сходни, често не се различават и могат да се определят само като гниене. И при трите е важно да се прецени дали растението има здрав корен и основа за да се спаси и третира с препарат, или да се вземе здраво листо за вкореняване.
Ръжда- появява се под формата на ръждив налеп основно на младите листа, при преполиване, съчетано с твърде високи или ниски температури. По-голям риск за появата на ръжда има ако върху листата попада вода или ако те се допират до влажната почва, т.е ако растението е засадено твърде дълбоко. Заболелите растения се третират с фунгицид, намалява се поливането и влажността на въздуха. Обикновено е нужно само еднократно прилагане на препарата.
ВРЕДИТЕЛИ
Първо искам да подчертая, че когато започне борба с вредителите тя трябва да се проведе правилно. В повечето случай е необходима неколкократно третиране с препарат, според указанията на опаковката. Ако препаратът се приложи по-малко от указаното, то вредителите няма да бъдат унищожени, а тяхното поколение ще развие имунитет към дадения препарат и това ще ги направи устойчиви на него. Поради тази причина ако често се сблъскваме с един и същ вредител по растенията е добре да редуваме различни препарати.
Трипс- един от най-разпрострените вредители по сентполиите. Засяга основно цветовете, бързо се пренася от едно растение на друго и се размножава бързо. Размерът на възрастните екземпляри достига до 2мм, насекомите са жълт, зеленикав или кафяв цвят в зависимост от фазата на развитие в която са. Присъствието на трипса се разпознава по посипания прашец от цветовете, както и по малките сребристи петна по тях. Появяват се бели ивици, листата и цветовете са като прогризани. Самите насекоми също се виждат- бързо движещи се, при потупване на цвета изпадат от него. Често тичинките на новоотворените цветове липсват или са кухи. Важно е да отбележим, че посипаният прашец не винаги е признак на трипс- той може да падне и при докосване на цветчето, при прекалено сух и топъл въздух, при някои видове акари.
Трипсът обича сух въздух и висока температура, така че повишаването на влажността може да спомогне при борбата с него. Засегнатите растения се третират с инсектицид, като задължително се премахват всички цветове, пъпки и цветоноси на всички растения от колекцията ви. С препарат се обработва цялото растение и горния слой почва чрез опръскване или поливане 3 пъти през 7 дни.
Основната трудност при борбата с трипса е факта, че развитието му минава през стадии, в които препаратите не му действат, като например на фаза яйца и последната фаза на личинката, когато тя престава да се храни и се скрива в почвата или корените. Затова е необходима няколкократна обработка с препарат, включително поливане.
В зависимост от вида на трипса и пораженията са различни, като най-агресивни са калифорнийския, тютюневия и декоративния трипс. Те се хранят не само с цвета, но и със соковете на листата. Растенията са с повехнали, деформирани, целите на бели и черни петънца цветове, с посипан прашец. Листата са сякаш надупчени с игла.
Другите видове трипс живеят само в цвета, не са толкова агресивни и дават едно поколение в година. Обикновено това са местните природни видове, които попадат вкъщи през отворени прозорци, външните цветя или чрез букети. Тези видове могат да останат незабелязани и да изчезнат от растението със захлаждане на времето.
Цикламен акар- дребни насекоми- до 0.3 мм, които не се виждат с невъоръжено око. Могат да се забележат със силна лупа и под микроскоп. Най-често се намират в основите на младите листа, в точката на растеж, в затворени пъпки и основата на дръжките на листата- там влажността е най-висока. Типичен за заразените растения е сбития център, с изключително дребни, обезцветени листа. Растежът е забавен, младите листа са деформирани, често покрити с кафяв или сивкаво-сребрист налеп. Листата имат запрашен вид, завиват се навътре. Цветовете се деформират, не се отварят до край. След време растението загива. Акарите се размножават бързо- при благоприятни условия новото поколение може да се появява на всеки три седмици. Затова е важно заразените растения да се изолират. Третира се с няколкократно приложение на акарицид, като се спазват дозировките и сроковете, указани на опаковката. Цветовете се отделят, както и силно поразените листа. Опръскват се хубаво листата и горният слой почва. Акарите не обичат влагата затова за да се подсили ефекта от препарата, преди това сентполиите се изкъпват с топла вода. Къпането, особено лятото е добре да се прави като профилактика срещу акари.
Паяжинообразуващ (червен) акар- появява се като червени точки с леки паяжинки около тях. Засегнатите листа се деформират и изсъхват. Болното растение се отделя, премахват се засегнатите листа. Добре е да се направи топъл душ и после да се третира с акарицид.
Кръгли червеи (нематоди)- микроскопични червеи, паразитиращи в различни части на растението. При сентполиите най-често се срещат по стеблото където причиняват специфични подутини по корените и по-рядко по листата. На пръв поглед е много трудно да се разпознае наличието на нематоди- пораженията от тях стават видими на много по-късен етап, когато често е късно за растението. Растежът се забавя, листата повяхват, стеблото се удебелява, усилено се образуват странични детки- издънки. Понякога по стеблото се появяват пукнатини и рани. Най-видимо е присъствието на нематоди по корените- там се образуват ясно видими издутини, като топчета. При поражение на листата се появява тъмни петна, които постепенно увеличават размера си и листото загива. Борбата с нематодите в домашни условия е трудна- препаратите, които им действат са твърде токсични. Затова засегнатото растение се унищожава, като може да се избере здраво листо за съхраняване на сорта. Листото се третира с инсектицид. За да се избегне появата на на нематоди е добре почвата да се стерилизира преди употреба.
Лъжещитоносна памукова въшка- един от най-разпространените и опасни вредители по сентполиите. Женските- дълги до 5 мм отделят бял, мек пух в който има много яйца. Срещат се основно по долната страна на листата, в центъра на розетката, в основата на дръжките и цветоносите и в корените. Заразеното растение бързо повяхва, листата стават жълти. Ако вредителите са в горната част на сентполията най-лесно е да се оберат с клечка за уши, потопена в спирт, сред което третираните така места се измиват обилно с леко топла вода, за да не изгори растението. Ако решите да действате по този начин трябва да го правите ежедневно докато не се унищожат всички въшки. Често обаче памуковата въшка се намира и в корените, като тогава се третира със системен инсектицид не само цялото растение, но и корена. Пресажда се в нова почва, като корена се измива старателно с вода. После се потапя за кратко в разтвор на системен препарат. Обработката се повтаря два пъти през 5 дни, като се полива и новата почва. Това не изключва и ръчното премахване, като най-добре е да се комбинират двата метода.
Щитоносни въшки- твърди, видими насекоми. Най-често се намират на розетките с по-гладки листа- по листата и дръжките им. Присъствието им се разпознава по лепкавите капки, вижда се и самата въшка. С инсектицид се третира както болното, така и съседните растения.
Черни мушици (сциариди)- добре познати на повечето цветари летящи насекоми. Самите насекоми са напълно безвредни, но личинките им могат да бъдат опасни най-вече за младите растения със слаб корен. Личинките приличат на малки бели червейчета. Те уплътняват почвата, блокирайки достъпа на корените до кислород . Тъй като мушиците се появяват от излишната влага, засушаването на почвата и умереното поливане помагат да се справим с тях. В краен случай може да се полее почвата с разтвор на инсектицид.
Листни въшки- светло зелени, летящи насекоми, дълги 1.4- 2.5 мм. Срещат се най-често по младите части на растенията, близо до точката на растежа, в основата на цветоносите, пъпките и отварящите се цветове, а понякога и върху листата. Тези вредители изсмукват сока на листата и отделят изпражнения, върху които в последствие се развиват гъбички. Ако листните въшки са малко само измиване с топла вода е достатъчно, а ако са повече са третират с подходящ контактен инсектицид чрез опръскване веднъж седмично, 2-3 пъти.
Белокрилка- летящо бяло насекомо. Обикновено се намира на долната страна на листата. Оставя след себе си блестящ, лепкав налеп , по който често се развиват гъбички. Личинките на белокрилката се прикрепят към листата и дръжките , като пият от соковете им. Третира са с инсектицид до унищожаване.
ПРОФИЛАКТИКА СРЕЩУ БОЛЕСТИ И ВРЕДИТЕЛИ
Вредителите и гъбичките са навсякъде около нас, но те могат да навредят на растението най-вече когато то е с отслабен имунитет, което се случва при неправилно оглеждане, неблагоприятни условия. За да са силни растенията ни и да сведем до минимум риска за тях трябва да спазваме няколко основни правила:
-без резки температурни промени;
-редовно проветряване на помещенията без да се излагат сентполиите на директно течение;
- умерено поливане с леко топла вода, без преполиване и драстично засушаване;
- редовно почистване на листата чрез топъл душ;
- премахване на болни листа, прецъфтели цветове;
- да се използва лека и въздухопропусклива почва, с повече перлит, за да се избегне излишното задържане на влага;
- при съмнение за болести или вредители- отделяне на болното растение;
- при закупуване на ново растение го отделете от другите- да седи под карантина за 3-4 седмици;
- при пресаждане и засаждане измивайте саксиите с вряла вода и сапун;
- торене на растението след период на цъфтеж, за да го подсилим;
- при внасяне на букети ги дръжте далече от сентполиите, защото по тях често има акари или трипс;
- редовното пръскане с препарати на здрави растения не се препоръчва, защото така вредителите стават устойчиви на вече ползваните препарати.
Поддържането на сентполиите в чист и здрав вид ги прави не само красиви, но и устойчиви на болести и вредители!
Източници:
fialkifromsveta.wordpress.com, glav-dacha.ru, flowerbank.ru, agro-biz.ru, fialok-mir.ru, fialki.ru, velskforest.ru, Dimetris.com.ua, IPlants.ru, myfl.ru, fialki.ucoz.lv